§
1.6
Машинни
кодове на
числата
Numbers
machine codes
Както
може да се
забележи от
направеното
по-горе
въведение
върху
първичните
операции
(събиране и
изваждане)
между
най-простите
естествени
числа
(числата без
знак), става
ясно, че
въпросът с
представянето
на числата не
е
окончателно
изчерпан в
предидущите
раздели. Той
не е изчерпан
затова,
защото
числата не
просто
трябва да се
представят, а
да се
представят
така, че да е
удобна
тяхната
техническа
обработка. А
както
читателят
може да види
в представената
кратка
историческа
справка,
обикновената
имитация на
естествения
вид на числата
все още не е
най-подходящата
за тази цел. Това
впечатление
се засилва
особено след казаното
по-горе за
операция
изваждане. Всеки
опит, който
читателят би
направил, за
да изрази
операция
изваждане
аналитично,
подобно на (1.2.1),
ще срещне
съществени
затруднения. И
тези
затруднения
ще са
свързани с
възникващия
между
разрядите
заем.
Понятието заем
е свързано с
поразрядното
осигуряване
на операция
изваждане по
определение,
т.е. с
условието на
нейното
определение
(1.3.1).
Следващата
предпоставка
за
изказаното мнение
е, че числата
със знак
трябва да
представят в
разрядната
мрежа своя
знак S
(вижте фигура
1.1.6.1.3). За щастие
знаците са
само два и
тъй като
техните
символи не
съвпадат с
възможните
за
разрядната
мрежа, те се кодират
обикновено
както следва:
След
разполагане
на цифрите на
модула и знака
на числото
често в
разрядната
мрежа остават
непопълнени
позиции. Тъй
като
практически
тези позиции
не могат да
останат
неопределени,
то те се
попълват с незначещи
цифри – за
двоичната
бройна
система това
е цифрата 0
(нула). Така
неизбежно
стигаме до разбирането,
че в
разрядната
мрежа се
намира
двоична
комбинация,
която
изобразявайки
(представяйки)
дадено число,
удовлетворява
и други
изисквания.
Това ни дава
основание да
определим
съдържанието
на
разрядната
мрежа като машинен код
на числото.
Следващият
раздел е:
1.6.1
Представяне
на числата в
прав код
( Sign-Magnitude representation )