УДК 681.32

Димитър  Стоянов  Тянев

ОРГАНИЗАЦИЯ  НА  КОМПЮТЪРА

COMPUTER  ORGANIZATION

 

 

 

 

ПРЕДГОВОР

FOREWORD

 

      Съвременното висше познание в областта на информатиката е посветено на континиума от широко известните три части – алгоримически разработки (brainware), технически средства (hardware) и програмни средства (software). Ето защо в тази книга при излагането на всяка тема неизбежно се говори за всяка една от тези три части. С други думи в нея са изложени структурната теория за строежа и организационните принципи за функциониране на цифровите изчислителни машини.

      Разгледаните в тази книга теми, формиращи нейното съдържание, представляват съществената част от обучението в различни университетски специалности, свързани с компютърните системи и технологии. Ето защо предвид на необходимостта от фундаментални познания в тази област е систематизирано, създадено и поднесено и самото изложение. Това мотивира автора за подробното описание на произхода и предназначението на отделните технически решения; общотеоретичният поглед върху същността; поднасяне на примерите само като илюстрация на общото; наблегнатият шрифт; различните примери и всички останали елементи, продиктувани от педагогическата страна на изложението. Стилът на изложението се характеризира не просто с обяснение на техническите решения, а с техния мотивиран произход и с тяхното последващо логическо развитие. Изложеното съдържание естествено разчита на определени познания у читателя. То неминуемо засяга и други страни на познанието, но само в такава степен и дотолкова, доколкото авторът е преценил, че е необходимо за един плавен преход към тях.

      Изясняването на същността на цифровата изчислителна машина е удобно да бъде извършвано от подходяща гледна точка и с подходящо предварително разбиране. Например, на този начален етап, когато трябва да изясним основните й задачи, е добре да гледаме на нея като на “черна кутия”, която извършва нещо вместо нас. Възможно най-тривиалното ни разбиране е, че в тази кутия влизат данни, вътре в нея те се преработват, в резултат на което излизат нови данни (вижте фиг.1). Получените данни използваме, най-общо казано, да вземем правилни управленчески решения. Обикновено ние искаме да получим машинните резултати възможно най-бързо, защото в противен случай тази кутия щеше да бъде безполезна за нас.

 

Фиг. 1.  Понятие за “черна кутия”

 

      Това разбиране е достатъчно за да формулираме най-общо следните проблеми, които подлежат на изясняване:

·       Как ще представяме данните;

·       Как ще ги въвеждаме и извеждаме;

·       Как и кой ще преработва данните вместо нас;

·       Как ще организираме автоматичното функциониране на кутията;

·       Какви възможности тя ще ни предостави и какви ограничения ще ни наложи;

·       Какви нейни параметри и характеристики ще ни интересуват;

·       Как ще комуникираме с нея;

·       Каква е теоретическата и техническата база за оптималното й практическо реализиране;

·       И пр.

      Книгата е структурирана в седем глави, чието съдържание по-конкретно е следното:

      В първа глава са изложени въпросите, свързани с дискретното представяне на трите вида данни – логически, символни и числови. Обърнато е внимание преди всичко на представянето чрез символите на двузначната система (0, 1), често определяна като двоична бройна система.

      Във втора глава са описани формалните графични и аналитични средства за представяне на логическите структури и езикът на микрооперациите, използван за описание на тяхното функциониране. Последното е свързано с понятието алгоритъм и средствата за представянето му на операционно и на микрооперационно ниво на детайлизация. Изложено е разбирането за много основополагащи и концептуални понятия.

      Трета глава съдържа методите и алгоритмите на основното множество от изпълними операции, както и тяхната примерна реализация в операционни устройства със завършена логическа структура. Изложени са различни алгоритми на операции с числа, представени във форма с фиксирана запетая и във форма с плаваща запетая; с двоично-десетични числа; логически операции; специални операции. Изложени са проблемите, свързани с обединяване на алгоритмите на операциите и основните подходи за обща организация на аритметично-логическото устройство. Тук неизбежно се засягат и някои съвременни теми, които обикновено се определят като архитектурни и които са свързани с преследването на все по-висока производителност. Последната се търси във внедряването на най-съвременните схемни решения и форми за организация, каквито са различните форми на паралелизъм. Тяхната реализация се постига благодарение на големите възможности на интегралните технологии.

      В четвърта глава са изложени логическата структура и функционалната организация на различните запомнящи устройства. Изложението е свързано с логическата им структура и функциониране от гледна точка на методите за достъп: с произволен достъп; с последователен достъп; с асоциативен достъп. Изяснени са ролята и мястото на тези устройства в компютърната система.

      В пета глава са изложени проблемите на общата организация на изчислителния процес и общата логическа структура на цифровия процесор. Тук, изхождайки от основните организационни принципи, са обосновани основните му устройства – операционно, памет и управляващо. Определен е първичният алгоритъм, организиращ автоматичното функциониране на цифровия процесор, в лицето на командния цикъл. Определени са структурните елементи, реализиращи изчислителния процес - машинните команди и тяхната съвкупност като функционално пълна система. Разгледани са допълнителните организационни принципи, целящи висока производителност, основаващи се на паралелизъм под различни форми и на различни нива. Изложени са подходите и средствата за изграждане на системата за прекъсване. Изложени са подходите и средствата за реализация на входно-изходните операции, както и методите и техническите средства за реализация на входно-изходния обмен. Разгледана е съвременната архитектура на входно-изходната система като цяло – шинно-мостова, хъбова и хипер транспортна.

      В шеста глава е разгледана йерархичната организация на запомнящата система на цифровата изчислителна машина. Описана е структурната и функционалната организация на отделните й нива. Специално внимание е отделено на буферните памети, известни под името кеш памети. Разгледани са основните подходи и средства за изграждане на виртуална памет.

      В седма глава е изложена структурната организация на управляващите устройства като крайни автомати с програмно закрепена логика и тяхното логическо функциониране. Осветлени са още методите за управление (синхронен, асинхронен), както и други въпроси, свързани с управлението.

      Авторът намира подреждането на разгледаните в книгата теми за логична, изхождайки от разбирането, че тази последователност способства по-лесното им усвояване. За пълна коректност обаче следва да предупредим читателя, че поради многостранността на всяка отделна тема, изчерпателното им изложение не е възможно в рамките единствено на тази книга. Ето защо ще му се наложи да използва и останалите книги. Книга [2] съдържа множество числените примери, с които се илюстрират отделните алгоритми, изложени тук. Книга [3] е посветена на инженерното проектиране на изчислителни структури. И двете последни книги допълват в различни аспекти теоретичните теми, изложени тук в книга [1]. Разнообразни решения по отделни теми читателят би могъл да намери в научните статии на автора, публикувани на български или други езици, част от които са достъпни в българската или в английската страници на сайта www.tyanev.com. Авторът разглежда съвкупността от тези книги като едно цяло и достатъчно изчерпателно изложение на засегнатата научна област. Изложеното се допълва още и от останалите книги на автора, публикувани на споменатия сайт.

      Авторът е убеден, че съвършенството е непостижимо, но тъй като човешкият стремеж към него е вечен, което се отнася и за поредната редакция на тази книга, той ще приеме с благодарност всички забележки и препоръки за нейното подобряване, още повече, че работата по допълване и осъвременяване на отделните теми той приема като свое задължение, което възнамерява да следва докато е жив и е в състояние да прави това.