Последната актуализация на този раздел е от 2019 година.

 

 

3.3   ПРАВИЛА  ЗА  ОФОРМЯНЕ  НА  КОНСТРУКТИВНИТЕ  ЧЕРТЕЖИ

 

 

      В този пункт накратко ще бъдат изложени най-важните правила за оформяне на чертожната документация на разработвания проект, при това без да се претендира за изчерпване на темата, тъй като не считаме това за наша основна задача тук. В това отношение тук разчитаме на предварителната подготовка на читателя по тази тема, която той следва да прилага при изпълнение на поставените им задачи. С това той ще утвърди своите умения в професионални навици.

      Какво ще съдържат чертежите на проекта, дали функционални блок-схеми, дали принципни логически схеми; принципни електрически схеми; блок-схеми на алгоритми; печатни платки; монтажни схеми или други конструктивни детайли, които са негови елементи, по принцип е без значение. Тяхното изготвяне в съвременни условия е автоматизирано чрез различни програмни технологични среди (така наречените CAD-системи). Усвояването на тези автоматизирани средства следва да бъде предмет на отделен ангажимент на читателя.

      Всеки конструктивен чертеж представлява технически документ, чието предназначение е да представя разработения проект или негова отделна част, имаща някакво самостоятелно значение. Съставът от технически документи, които представят изцяло един завършен проект, ще бъде разгледан по-късно.

      В пояснителните текстови документи, в качеството на илюстрации, могат да се прилагат чертежи, които са изпълнени най-често във формат А4 или А5. Чертежите с по-големи размери (например А0 или А1) се поставят в графично приложение, което може да бъде оформено и като отделен документ.

      Размерите и означенията на форматите са стандартизирани. Стандартът ISO 216 се състои от 3 серии формати, означени с буквите A, B и C, последвани от число (от 0 до 10). Означенията на “А” форматите за печат са:

4А, 2А, А0, А1, А2, А3, А4, А5, А6, А7, А8, А9, А10.

      Означенията на “В” форматите за чертежи и плакати са:

4В, 2В, В0, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В8, В9, В10.

      Означенията на “С” форматите за картички, папки и писма са:

С0, С1, С2, С3, С4, С5, С6, С7, С8, С9, С10.

      Най-често ползвани в практиката формати са:

A0, A1    - за технически чертежи, плакати;

A1, A2    - за диаграми за проектори;

A2, A3    - рисунки, диаграми, големи таблици;

A4          - за писма, списания, формуляри, каталози, разпечатки от принтер и копирна машина;

A5          - за бележници, книги;

A6          - за книги, пощенски картички;

B5, B6    - за книги;

B4, A3    - за вестници, поддържа се от повечето копирни машини и някои принтери;

B8, A8    - за игрални карти;

C4, C5, C6 - за пликове с формат A4:

цял (C4),  сгънат веднъж (C5),  двойно сгънат (C6).

      Колкото по-малко е числото (номера на формата), толкова по-голям е размерът. Размерите на някои от форматите в милиметри са сведени в следващата таблица.

 

А0

А1

А2

А3

А4

А5

А6

В5

В6

В7

С6

С7

841

594

420

297

210

148

105

176

125

88

114

81

1189

841

594

420

297

210

210

250

176

125

162

114

 

      Чертежите следва да бъдат изпълнени в мащаб, да отразяват максимално реалистично илюстрираната същност, отделните му елементи следва естетически добре да изпълват чертожното поле. Конструктивните чертежи съдържат всички габаритни размери. Координатната система се избира от проектанта по споменатите съображения.

      Чертежите могат да бъдат изпълнени на същата хартия, на която е написан пояснителния текст, на милиметрова хартия или на оризова хартия (паус). В последния вариант, за по-добро възприемане, под чертежа се поставя бял хартиен лист.

      За разлика от конструктивните чертежи, чертежите, изобразяващи функционално отделните елементи на проекта, съдържат елементите изобразени условно (схемно). Така се различават общи блокови схеми, структурни схеми, диаграми на процеси, протичащи във времето, логически схеми, електрически схеми.

      Според предназначението си схемите се определят по тип:

-          Общи блокови;

-          Структурни;

-          Функционални;

-          Принципни;

-          Монтажни;

-          На разположението на елементите;

-          На връзките между конструктивно завършените елементи.

 

      Общите блокови, структурните, функционалните и принципните схеми са предназначени (съвместно с пояснителния текст) да обяснят принципите на действие на проектираното устройство, на три различни нива на детайлизиране на обясненията.

      Монтажните схеми са предназначени да изобразят вътрешните и външните междублокови връзки (съединения).

      Блок-схемите (алгоритмични, структурни или функционални) обикновено е прието да се разглеждат като илюстрации, затова се представят в обяснителния текст и се номерират като фигури (рисунки). В обяснителния текст не се препоръчва да се поставят схеми (фигури), които надхвърлят възможностите на лист от формат 12. Чертежът на схемата не бива да излиза извън рамката на текстовите обяснения. Когато обяснителният текст е много дълъг и заема няколко страници, при което вниманието следва да бъде съсредоточено непрекъснато само върху една схема, с цел да се избегне непрекъснатото разгръщане на листите, се допуска увеличаване размера на листа в хоризонтално направление и изнасяне на фигурата в дясната (лявата) половина на този лист. Такъв лист в нормално положение е сгънат на две. Изпълнението на този похват обаче създава определени типографски затруднения и рядко се среща в масовите издания.

      Схемите, които са представени като самостоятелни чертежи, са оформени според правилата на конструкторската документация, като съдържат съответната рамка, таблица и спецификация. Схемите са изпълнени при използване на условните графични означения на градивните елементи и връзките между тях.

      При начертаване на схемите не се използва мащаб и пространствено изобразяване на УГО на елементите. Разположението на УГО в схемите трябва да бъде избрано така, че пресечните точки на връзките между елементите да бъдат минимален брой, както и да бъде възможно естественото проследяване разпространението на информацията в схемата.

      Нестандартните условни графични означения трябва да бъдат специално обяснени.

      Елементите, които формират функционални групи (например логически възли), могат да бъдат ограждани (обединявани) с тънка пунктирна линия с указател на функцията.

      Елементите на схемите трябва да имат координатен адрес (позиционен код) за разположението си в конструктивно завършените блокове на проекта.

      В схемите могат да бъдат посочвани различни технически данни и параметри. Това може да се прави около самите УГО (отгоре или вдясно). Могат да се поставят диаграми, таблици или текстов коментар (например относно специфични изисквания при монтаж на съответния елемент).

      В схемите от един цялостен комплект техническа документация следва да бъде реализирана единна система за връзка, при проследяване разпространението на информацията и проследяване на текстовите пояснения. Тук особено значение придобиват последователното номериране на чертежите, мнемоничните кодове и координатните адреси.

      Чертожното поле е разграфено хоризонтално и вертикално с два вида мними (невидими) линии – опорни и допълнителни. Тези линии формират правоъгълници, чието предназначение е да улесняват построяването на самия чертеж. Основните опорни линии се отбелязват в хоризонтално направление с числа, а във вертикално – с главни латински букви, като е показано на фигура 3.3.1.

 

Фиг. 3.3.1.  Разграфяване на чертожното поле

 

      Както се вижда от фигурата, горният ляв връх на всяко основно поле може да се счита за негово координатно начало, при което координатите на това начало спрямо главното – А01, може да се използва при съставяне на позиционния код на УГО на всеки елемент от схемата в чертежа. Прието е УГО на всеки елемент да се разполага в изобразената мрежа на чертожното поле така, че горният му ляв връх да съвпада с координатно начало на съответно основно поле. УГО на даден елемент може да заема най-малко едно основно поле. Ако УГО е с по-големи размери, то се разпростира надясно и надолу, колкото е необходимо.

      Тъй като принципните схеми представляват експлоатационен документ, който се използува при монтаж, настройка, експлоатация и ремонт, а в нея липсва информация за типа, техническите параметри и производителя на елементите в чертежа, то се налага всяка принципна схема да бъде придружена от необходимата спецификация на използваните елементи. Списъкът със спецификациите на елементите има табличен вид:

 

Позиционен код

Означение

Наименование

Количество

Коментар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Списъкът може да се постави в чертежа над основната таблица, а ако е прекалено голям, следва да се оформи като пореден лист от схемата.

 

 

 

Следващият раздел е:

3.4  Логически връзки