Последната
актуализация
на този
раздел е от 2019
година.
3.4
ЛОГИЧЕСКИ ВРЪЗКИ
Изобразяването
на
логическите
връзки (тук
можем да
причислим и
нелогическите)
става чрез
линии с
определена
от стандарта
дебелина.
Линиите за
връзка се
прекарват
само по направление
на опорните и
допълнителните
линии на
чертежа
(вижте в
предидущия
раздел
фигура 3.3.1).
Всички
външни
връзки за
цялата схема,
изобразена
на чертежа,
се считат за
входни или
изходни и
следва да
бъдат отбелязани
като такива.
Входните
линии са два
вида – такива,
които
подават
входна
информация
на елементи в
схемата и
такива, които
следва да се
свържат с
изходи от
други чертежи.
Входните
линии за
връзка
обикновено
започват от
лявата
страна на
листа.
Линиите на захранващите
потенциали
са входни.
Изходните
линии са също
два вида –
такива, които
представляват
крайни
(потребителски)
изходи на
изделието и
такива, които
се свързват с
входове на
елементи от
други
чертежи. Изходните
линии
обикновено
завършват в
дясната
страна на
чертежа.
За
означаване
на дадена
входна или
изходна
точка в
автоматизираните
програмни
среди има
разнообразни
графични
указатели, на
чийто вид
няма да се
спираме тук.
Указателите
на входните и
изходните
точки на
линиите
могат да
бъдат съпровождани
от числови
стойности на
техническите
параметри в
тези точки,
от коментари,
от графични
форми на
сигналите и
др.
Често,
с цел
опростяване
на чертежа,
няколко
линии за
връзка се
обединяват
като се сливат
в една,
по-дебела
линия, която
се нарича шина.
Например, ако
трябва да
изобразите
как един
10-разряден
регистър
подава
своето съдържание
на входа на
един суматор,
то следва да
се изобразят
10 паралелни
линии за
връзка межди
съответните
разряди на
двата логически
възела. Това
би било
по-трудно в
сравнение с
една шинна
връзка между
тях. Подобен
тип връзка е
показан на
фигура 3.2.2,
рисунка б), където
обаче са
изобразени
само
връзките от
шината към
входовете на
паметта.
За да
бъдат
правилно
разбирани
осъществените
връзки между
конкретните
изходи и конкретните
входове,
следва да
бъде въведен идентификатор
за всяка
линия,
влизаща в
шината, където
тя вече
загубва
своята
индивидуалност
и се
проследява
по-нататък
чрез самата
шина. Този
идентификатор
се дефинира
при влизане
на дадена
линия в
шината, а
когато се
налага да се
укаже, че
линията
излиза в съответното
място от
шината, за да
се подключи
към
съответен
вход на
елемент от
чертежа, се
използва
същият
идентификатор.
Идентификатор
може да има и
самата шина,
която може да
бъде
прекъсната,
например по
причина на
тава, че
продължението
й е в друг
чертеж. Ясно
е, че
структурата
на
идентификатора
на линията в
последния
случай
съдържа и името
на шината.
На
фигура 3.4.1 е
показано
именуването
на линии в
шинни връзки.
Подвеждането
на линията към
шината може
да бъде
ортогонално
или под наклон.
Не е
желателно
пресичането
на шинни
връзки.
Фиг.
3.4.1. Означаване
на входните и
изходните
линии в шинна
връзка
Следващият
раздел е:
3.5
Правила за
оформяне на
техническата
документация